Банска българска
община - обществена организация на местното самоуправление в с. Банско
(дн. град), основана около 1850. Банската българска община е продължение
на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман
за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването
на църквата "Света Троица", осветена през 1835. В ръководството
на общината се избират влиятелни представители на търговско-занаятчийското
съсловие. Дейността й през 60 - 70-те г. на XIX в. се изразява главно
в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската
църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива
се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище
в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината
организира строежа на камбанарията на църквата Света Троица (1850)
и монтирането на часовников механизъм (1865). През 70-те г. заедно
с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда.
Банската
българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването
на Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 и Илинденско-Преображенското
въстание 1903. По време на Балканската война, при освобождаването на
Банско
(октомври 1912), общината организира събирането на храна и облекло за
българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Избраната през
1912 нова петчленна общинска управа с кмет Асен Тодев се включва в структурата
на утвърдената в страната държавно-административна система.
