Сборник за Банско и банскалии
Здравка Малчова - Русева, 13.03.2006
Пресслужба “Връзки с обществеността и медиите”

Излезе от печат второто издание на уникалната книга на двамата братя от Банско – Димитър и Костадин Молерови.

Първото издание е на Българската академия на науките през 1954 г. със заглавие “Сборник за Банско и банскалии”.

Излиза в тираж от 500 бр.

Те са са крайно недостатъчни за големия читателски интерес към труда на двамата изследователи, който продължава повече от половин век.

Преиздаването на книгата е дело на младия и амбициозен бизнесмен Любен Сирлещов, собственик на верига книжарници в родния си град Банско, и на брат му Кастадин Сирлещов – проспериращ столичен адвокат.

Второто издание е напълно автентично с оригинала и се продава на достъпната цена от 25 лв.

Сборник за Банско и банскалии
Говорът на гр. Банско и просветната дейност на Димитър и Костадин Молерови

Братята Димитър и Костадин Молерови са останали в паметта на своите съграждани. Те са фолклористи, автори на стихотворения, драми и статии, публикувани в периодичния печат.

По бащина линия братята са потомци на прословутите иконописци (молери) от банската художествена школа. Техният баща ­ Георги, починал твърде млад, е последният представител на школата.

Братята са родени в бурните освобожденски за България години ­ Димитър (1874 г.) и Костадин (1876 г.). Отгледани от майка си Елена и бабата Парашкева Сирлещова, на тях братята дължат страстното си увлечение към народните творби, което се превръща и в основното дело на живота им. Макар и от бедно семейство, братята завършват Солунската гимназия, като Димитър завършва Славянска филология в София, а Костадин (Кочо) ­ социология в Лозана. Никой от техните съграждани от Банско, обаче, не се изненадва, когато ги вижда като участници в национално-освободителното движение.

Много са щастливите деца, които са имали възможност да бъдат техни ученици в градовете, където двамата братя учителстват: Враца, Дупница, Сливен, Силистра, Плевен, Търново, Битоля, Елешница, Разлог и Банско. До дълбоки старини братята публикуват статиите и изследванията си.

Несъмнено интересът на двамата братя към езика е вдъхновен от учителят им от Солунската гимназия Константин Величков. Още като ученик Димитър Молеров пише статии за книжовния език, а по-късно в собствената си идилия „Стойна Пострумка“ пише: „Авторът посвещава скромния си трудец на своя незабравим учител в Солунската българска гимназия и бележит поет Константин Величков“. Одобрена за печат през 1907 г., идилията е била ласкаво посрещната от българската литературна критика. За нея пишат проф. д-р Ботю Цонев (сп. „Български преглед“), Константин Величков („Летописи“), Любомир Бобевски („Юнак“) и др. Подобно въздействие има и друга негова творба ­ „Тенка и Китан“. Подобно на Славейковата песен „Неразделни“, Димитър Молеров обезсмъртява любовта на своите едноименни герои.

Обикновено Димитър и Костадин Молерови използват в сюжетите си действителни случаи от техния роден край. Така например драмата на Димитър „Хайдушка поляна“ е написана по повод аферата „Мис Стоун“ от 1901.

Комедията на Димитър ­ „Нов даскал“ е вдъхновена от репресиите над учители през 1883 г., когато много от тях са заточени в Мала Азия. Авторът осмива консервативното отношение на буржоазните среди към новостите в образованието. Едно от най-популярните произведения е „Жална ми, бабо, послушай!“ ­ сборник песни, две от които са на Костадин, а останалите ­ на Димитър. Песента „Жална ми, бабо“ е дала името на книжката, написана от Костадин Молеров в чест на героя от Илинденско ­ преображенското въстание, войводата Радон Тодев от Банско. Редом с „Жив е той, жив е!“, народът запява песента „Жална ми, бабо, послушай!“, чиято музика е създадена също от Костадин Молеров.

Безспорно най-големият принос на братя Молерови е в областта на фолклористиката. Сборникът за народни умотворения, излязъл от печат през 1954 г. и днес преиздаван от братята Любен и Костадин Сирлещови (Агови), е наистина епохално дело. Той е извънредно богат материал на нашата фолклористика. В него са застъпени 487 народни песни, 85 приказки, 459 пословици и поговорки, 125 гатанки, всевъзможни народни сравнения и прекори. Описани са народните обичаи, суеверия, народна медицина и др. Обхванат е народният бит в Разложко и предимно в Банско. Компетентни специалисти в българското езикознание, те са записали точно спецификите на местния говор.

Значимостта на този труд на двамата братя се състои не само в събирането на произведенията на устното народно творчество, но и в тяхното вещо обработване, класифициране и сравняване с варианти от други краища на българските земи. Това говори не само за добросъвестността им на събирачи, но и за качествата им на отлични познавачи на цялостното българско народно творчество. Практически през целия си живот двамата братя събират сборника и го подготвят. В увода му се чете, че „още от 1892 г. е почнало събирането на тия материали от народната словестност“. А до годината на първото издание са минали повече от шест десетилетия.

Димитър и Костадин Молерови са щастливи да видят публикувано през 1954 г. това, което е плод на дългогодишната им системна и упорита работа. Отдавна е изчерпано първото и единствено досега издание на сборника. Интересът на читателите и необходимостта от сборника за специалистите ­ научни работници, са очевидни и с второто издание се осъществява поддържането на спомена за Банско, каквото е видяно от именитите Братя Молерови. Запазени са в ръкопис материали от Костадин Молеров ­ „Историята на Банско“ и неговия „Хайдушки дневник“ и също чакат своя издател.

Второто издание на настоящия сборник вече е факт, който сам по себе си е едно високопатриотично дело. Още повече, че желанието и инициативата за това дойдоха от потомци на една от най-старите фамилии в Банско ­ Сирлещови, роднини на Молерови по линия на тяхната баба.

Учителите Димитър и Костадин Молерови заемат видно място в книжовното и просветно дело на Банско и в културната история на отечеството ни като цяло.

Гълъбица Тодева
Музеен комплекс ­ гр. Банско