Златният век на Банско
Здравка Малчова, 04.10.2004

В наши дни планинското градче изживява нов подем в своето развитие, така, както в миналото Банско е имало своя златен век.

Богатството на някогашните знатни бански търговци, пътували от Солун и Серес до Виена и Средна Европа,преляло в строеж. Тогава те строели здравите каменни къщи с огромни триметрови зидове, и залостени дървени порти, за да опазят в тях имането, семейството и българщината.

Днес банскалии отварят гостоприемно вратите на своите домове, разширяват ги, строят хотели.

Като израз на богатство и благополучие, през златния век на Банско, заможните чорбаджии сътворили от камък и дърво един уникален архитектурен ансамбъл, запазен и до наши дни, като образец на българската възрожденска архитектура.

Днес в Банско се изгражда, най-вече от външни инвеститори, изцяло нова зона за курортно строителство и отдих. Развитието на туризма отприщи строителството на луксозни хотели, просторни жилищни сгради и модерни търговски обекти, които се строят и пускат в експлоатация за рекордно кратки срокове. Впечатляващи са цифрите и темповете, с които се развива града. Докато през 2002 г. общинската администрация е издала седем разрешителни за строеж на хотели, през следващата броят им е два пъти повече, а през тази година достигна внушителната цифра от 70 хотела. Одобрените са проектите както на малки семейни хотелчета с 20 легла, така и на големи комплекси с повече от двеста места. Общата разгъната застроена площ на строящите се 92 хотела, е 170 хил. кв.м. Те ще осигурят нови 6 500 места за нощувка, с което легловата база в курорта ще достигне 10 хиляди. Съобразно тази цифра е разчетен и плановия капацитет на ски-зоната и съоръженията в нея.

Наред с природните дадености и отличните условия за ски,които предлага,Банско привлича туристите и с автентичността си, с възрожденския си облик. Затова и сградите в новата градска зона са издържани в близък до типичния за града архитектурен стил. Запазва се характерното за планинското градче нискоетажно строителство.

Предприемчивите банскалии навремето развивали своята търговия в малките приземни дюкянчета на собствените си къщи. С кервани пренасяли стоките и златните грошове, а богатството си пазели специалните скриовници на каменните къщи.

Днес техните потомци търгуват в лъскави бутици, а за парите им се грижат цели седем банки.

През златния си век, Банско изгражда своя църковен храм.Внася от Европа нова култура - създава школи от иконописци, резбари, майстори строители, разнесли славата му далеч из пределите на Балканите. Пред таланта и изкуството им, съхранено в музейни експозиции и изложби, днес се прекланят многобройни туристи от целия свят.

И в наши дни, както някога, в късните вечери разкръстиците се огласят от мелодичните напеви на банската песен. Песните на Банско са неповторими като звъна на църковните камбани. Събрали в себе си цялата палитра на народните стремежи, на героичната летопис и любовните трепети, те се съчинявали и пеели тайно по попрелки и разкръстици. А сега омайват със своята звучност и магия гости с различна националност.

Днешните банскалии пеят народните песни, играят традиционните местни хора, но слушат и джаз, и рок. Градът е отворена сцена, на която си дават среща световноизвестни певци и музиканти. Само през летния сезон курортното селище стана домакин на четири фестивала и няколко рок концерта. "Между три планини" е фестивал за автентичната неподправена народна песен от поречието на р.Места.

"Пирин фолк България – Банско" е международен фестивал за авторска македонска песен.

Безспорно е присъствието на Международният джаз фестивал в културния афиш на града. Детският фестивал под егидата на хотел "Танне" допълва жанровата палитра на фестивалните програми. Всичко това дава на Банско достатъчно основание, за да се нарича фестивален град.

Будните и непокорни банскалии са говорели за свобода, за независимост, за просветителство. Днешните им потомци коментират проекти за хипермаркет, спортна зала, голф-игрище, петзвезден хотел, втори кабинков ски-лифт, газификация на града, чартърно летище…

Златният век на Банско има своя символ – часовниковата кула с камбанария в двора на църквата "Св.Троица". За здравина, майсторите споявали с яйца хоросана.

Днешните строители изливат бетон с хеликоптери в модерната ски-зона, новата гордост на града, който мери сили с престижните европейски зимни курорти.

Това е Банско. Една своеобразна магична симбиоза на история, традиции и култура. Един непрестанен стремеж у хората към нов живот, по Вапцаровски "по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден"…