92 години от освобождението на Банско
Асен Косев, Музеен комплекс - Банско, 04.10.2004

В многовековната си история Банско има много бележити дати, които са го утвърдили като крепост на българския дух, но 5 октомври има особено значение за нас. На този ден Банско отхвърля оковите на многовековното робство.

Чествайки тази знаменателна годишнина не можем да не се върнем назад във времето и да отдадем заслуженото на тези, които дадоха всичко от себе си за извоюването на така дългоочакваната свобода. На нея посветиха живота си много знайни и незнайни борци за национално и политическо освобождение.

Историческата памет е съхранила имената на смели и всеотдайни личности, поставили сърцата си пред жертвения олтар на свободата. Това са хора, горящи с пламъка на любовта към човека, носещи вечния огън на живота.

Родолюбието и борческия дух на банскалии са всеизвестни. Векове наред те са прославяли имената си навред с порива си за свободно утвърждаване на човешката личност.

Достатъчно е да споменем имeната на Бан Банко – оглавил организираната съпротива срещу турските нашественици. Признателното население не забрави неговия подвиг и нарече селището на негово име.

Смелите народни защитници Терзи Никола и Кир Благо Тодев – вдигнали оръжие срещу поробителите и доказали силата на справедливостта.

Паисий Хилендарски – със своята “История Славянобългарска” става идеолог и родоначалник на Българското възраждане.

Марко Т. Везьов, издал със собствени средства църковно-славянски календар през 1792 година.

Неофит Рилски – бележит български възрожденец и просветител, всепризнат патриарх на българската просвета.

Хаджи Кандит Дъгарадин – основател на революционния комитет в Банско, развил активна дейност по време на Априлското въстание.

Войводата Радон Тодев, който със своята чета извършва героичен подвиг, защищавайки бягащото население след погрома на Илинденското въстание.

В борбата за освобождение на нашия край са вплели имената си и много други известни дейци от различни краища на България.

Не можем да не споменем имената на Баньо Маринов, Гоце Делчев, Пейо Яворов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов, Христо Чернопеев, генерал Стилян Ковачев…

Пети октомври 1912 година. Под ръководството на войводата Христо Чернопеев сборните чети, подпомогнати активно от местното население, освобождават селището преди да са пристигнали войските на Българската армия. Банско става първото свободно селище в Пиринския край.

Святата и чиста дума свобода, чакана, изстрадана и извоювана с толкова усилия е в устата на всички. Това става под нестихващия звън на камбаните, които огласяват цялата околност. Мъже и жени, войводи и четници се стичат масово под старите черковни сводове и изпълват църквата и двора. Израз на всенародната радост дава войводата (поетът) Пейо Яворов, който произнася пламенно слово, което трогва и просълзява всички присъстващи.

“Братя, простете ми, че нямам дар-слово и не мога да кажа всичко, което ме вълнува в настоящия момент. Днес вие се сдобихте с най-скъпото нещо в живота на човека – свободата, с оная светлина, братя, пред която сложиха непокорните си глави Гоце и Даме и хилядите още знайни и незнайни герои на революцията.

Пазете я много, братя, защото е свята. Не позовлявайте в сърцата ви да се засели коравосърдечието и безразличието. Помнете онези, които толкова силно я желаеха и умряха за нея…

Братя българи, поздравявам ви като жители на първото свободно селище на Българското отечество Македония. От днес и вие сте заедно с нас равноправни и свободни хора.

Да ви е честита свободата!”