Банска художествена школа

Основател и виден представител на школата е Тома Вишанов (Молера). Според семейни предания още като младеж заминава с търговци-керванджии във Виена и остава да учи занаят. След завръщането му неговите съвременници започват да го наричат Молера от немското "малер" (художник); синът му превръща това прозвище във фамилно име (Молерови). В допира си с модерната европейска живопис Т. Вишанов е повлиян от интереса към мимолетното, капризното и неуловимото. Вниманието му е насочено към тайните на жеста, нюансите на мимиката и грациозната стойка като израз на деликатните трепети на чувства. Той омекотява грубата звучност и фактурност на боята и за първи път в българската живопис поставя въпроса за изменението на цвета във въздуха и пространството. Иконите му в края на XVIII и началото на XIX в., са характерни с ярки образи, озарени от вътрешно сияние, красиви ракурси и барокови арабески, нежни живописни хармонии и реалистични (църквата "Успение Богородично" в Банско; църквите в гр. Разлог, с. Осеново, с. Добринище, с. Бобошево, гр. Кюстендил и др. селища в Югозападна България, олтарната част на църквата "Св. Лука" в постницата "Св. Лука" в Рилския манастир, постницата в църквата "Покров Богородичен").

Друг представител на школата е Димитър Т. Молеров, син на Тома Вишанов, който се връща към по-спокойния тон в българското изкуство и си спечелва необичайна за времето популярност. Банските майстори за историзирането на старите цикли, за разширяване правата на ктиторите, а също и на отечествените светци. С тези натрупани възможности школата е подготвена да решава и по-сложни комплексни задачи. Интериорът и иконостасът в църквата "Успение Богородично" в Банско е убедително доказателство за това. Църквата "Света Троица" в Банско също е образец на великолепен синтез между архитектурни обеми и пространства и дърворезбата, между живописните изображения на майстор Велян Огнев и иконите на Димитър Молеров и синът му Симеон Д. Молеров.